Неповторима!
На 6 май ще отбележим 85 години от рождението на Гена Димитрова (1941–2005), българската дива, покорила сцените на Метрополитън опера, Арена ди Верона и Ла Скала.
На 13 май 1983 година е триумфалния й дебют в Ню Йорк в «Карнеги хол» с Абигайл в операта «Набуко» от Верди. През сезона 1983/1984 година е оповестена за най-хубава изпълнителка в «Ла Скала» и е удостоена с премията «Джакомо Пучини» за високи достижения в интерпретацията на централни облици в опери на Пучини. Същата година е удостоена с наградата «Паренсов» на управлението на «Ла Скала» за най-успешен театър. На 27 юни 1987 година певицата е наградена с премията «Златен Верди» за Вердиевите й героини, за първи път тази влиятелна премия е връчена на певица, която не е родом от Италия.
През 1996 година Гена Димитрова е удостоена с медал «Стара планина», първа степен. На 19 ноември 1996 година е оповестена за почетен член на Софийската опера, във връзка 30-годишната ѝ театрална активност. На 31 януари 1997 година получава премията «Кристална лира», връчена за първи път от Съюза на българските музикални и танцови дейци.
Пее още от детските си години. Първият й преподавател по музика е Иван Генков. С оперно пеене стартира да се занимава в гимназията. Приета е да следва в Консерваторията в София. Завършва Държавната музикална академия през 1964 година при водещия вокален възпитател Христо Бръмбаров. Постъпва като стажант в Софийската опера, където извършва няколко дребни функции, а през 1966 година е изпратена на специализация в Оперното музикално учебно заведение към Миланския спектакъл «Ла Скала».
Успехът идва на 27 декември 1967 година с ролята на Абигайл в «Набуко» на Джузепе Верди. През 1970 година Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни артисти в София, след което отпътува на 2-годишна специализация в Театралното учебно заведение към «Ла Скала» при именитите Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио. Става победител в състезанието за оперни артисти в Тревизо, в ролята на Амелия от «Бал с маски» на Верди. През 1971 година пее в «Силата на съдбата» от Вреди във Франция. Светът към този момент разпознава името й. Последното й осъществяване като стажантка в «Ла Скала» е като Амелия, която роля извършва на една сцена с Пласидо Доминго и Пиетро Капучили.
През идващите години Гена Димитрова се постанова като една от водещите изпълнителки в Италия. Сред по-важните постановки от този интервал са Тоска в едноименната опера на Джакомо Пучини, в «Джоконда» на Амилкаре Понкиели в «Арена ди Верона» през 1980 година, като Абигайл в «Набуко» на Верди – отново там, през 1981 година, и в «Турандот» на Пучини. През 1983 година е Тоска в постановката на Франко Дзефирели «Тоска» в «Ла Скала», в която вземат участие също Пласидо Доминго и Никола Мартинучи. През 1987 година става победител в интернационалния конкурс за реализатори на Турандот в Ню Йорк.
На 13 май 1983 година е триумфалния й дебют в Ню Йорк в «Карнеги хол» с Абигайл в операта «Набуко» от Верди. През сезона 1983/1984 година е оповестена за най-хубава изпълнителка в «Ла Скала» и е удостоена с премията «Джакомо Пучини» за високи достижения в интерпретацията на централни облици в опери на Пучини. Същата година е удостоена с наградата «Паренсов» на управлението на «Ла Скала» за най-успешен театър. На 27 юни 1987 година певицата е наградена с премията «Златен Верди» за Вердиевите й героини, за първи път тази влиятелна премия е връчена на певица, която не е родом от Италия.
През 1996 година Гена Димитрова е удостоена с медал «Стара планина», първа степен. На 19 ноември 1996 година е оповестена за почетен член на Софийската опера, във връзка 30-годишната ѝ театрална активност. На 31 януари 1997 година получава премията «Кристална лира», връчена за първи път от Съюза на българските музикални и танцови дейци.
Пее още от детските си години. Първият й преподавател по музика е Иван Генков. С оперно пеене стартира да се занимава в гимназията. Приета е да следва в Консерваторията в София. Завършва Държавната музикална академия през 1964 година при водещия вокален възпитател Христо Бръмбаров. Постъпва като стажант в Софийската опера, където извършва няколко дребни функции, а през 1966 година е изпратена на специализация в Оперното музикално учебно заведение към Миланския спектакъл «Ла Скала».
Успехът идва на 27 декември 1967 година с ролята на Абигайл в «Набуко» на Джузепе Верди. През 1970 година Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни артисти в София, след което отпътува на 2-годишна специализация в Театралното учебно заведение към «Ла Скала» при именитите Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио. Става победител в състезанието за оперни артисти в Тревизо, в ролята на Амелия от «Бал с маски» на Верди. През 1971 година пее в «Силата на съдбата» от Вреди във Франция. Светът към този момент разпознава името й. Последното й осъществяване като стажантка в «Ла Скала» е като Амелия, която роля извършва на една сцена с Пласидо Доминго и Пиетро Капучили.
През идващите години Гена Димитрова се постанова като една от водещите изпълнителки в Италия. Сред по-важните постановки от този интервал са Тоска в едноименната опера на Джакомо Пучини, в «Джоконда» на Амилкаре Понкиели в «Арена ди Верона» през 1980 година, като Абигайл в «Набуко» на Верди – отново там, през 1981 година, и в «Турандот» на Пучини. През 1983 година е Тоска в постановката на Франко Дзефирели «Тоска» в «Ла Скала», в която вземат участие също Пласидо Доминго и Никола Мартинучи. През 1987 година става победител в интернационалния конкурс за реализатори на Турандот в Ню Йорк.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ